Така се случи, че веднага след като се прибрахме от пътуването до Турция се наложи да заминем наново. Този път трябваше да пътуваме на северозапад, а крайната ни цел беше пещерата Магурата, разположена край село Рабиша.
 
В събота сутрин на паркинга на Билла в Люлин се събрахме заедно с Живко, Хели, Ради, Рая и Васко. Времето беше прохладно, но не и дъждовно, чудесно за път. Първата ни спирка беше СВА на Костинброд. С „не леката“ задача да пазаруваме се заехме двамата с Ради. Набързо решихме да вземем само неща от първа необходимост при наличие, че ще сме в туристически комплекс и там готвят. Също така мислихме, че в населените места край Магурата ще намерим всичко необходимо ако нещо ни залипсва. На „Петрохан“ беше разчистено и движението беше нормално, като Живко ни пускаше да слушаме „Аквариум“ и разни моряшки песни. Спряхме на Бързия да се видим за кратко с Поли, че отдавна не се бяхме виждали и поехме пак на път. Последното спиране беше в Белоградчик за кратко разтъпкване и търсене на банкомат.
 
Пристигнахме в туристическия комплекс, настаниха ни в бунгало с всички екстри, хапнахме (готвят много вкусно) и се заприготвяхме за пещерата. Явно пролетта тук на северозапад беше пристигнала по-рано от нашите околия. Посрещтна ни топло време, цъфнали дръвчета и на места напъпили листенца по храстите. Потеглихме към пещерата и заваля. Така заваля, че не спря цяла „неделя“. Настроението беше приповдигнато, и как няма да е, предстоеше ни влизане в една от най-интересните за мен пещери в страната.
 
Преди повече от 10 години пак по проект към ФНИ с клуба работихме по направата на 3D карта на пещерата. Много години в които не съм посещавал пещерата и имаше едно приятно очакване. Направихме си снимки за спомен на входа и тръгнахме по стъпалата спускащи се към голямото подземно царство наречено пещера Магурата.
 
Още в „Триумфалната зала“ след входа попаднахме на първата колония. Докато Хели, Ради и Живко снимаха и брояха ние с Рая дръпнахме напред и започнахме с броенето на единичните екземпляри, основно малки и големи „подковоноси“. Това беше добра практика и за навътре в пещерата, защото както написах малко по-нагоре, тя е доста голяма и обширна. При „Срутището“ се събрахме отново, защото във висините забелязахме още една колония на височина около 20 и нещо метра. Възползвахме се от срутилите се преди милиони години огромните скални блокове и заехме добри позиции за осветяване и снимане на колонията. Рая много помогна с мощния си челник (за следващото броене задължително трябва да използваме клубният Scorion).Заех се с броенето, което не е лека задача от това разстояние и според мен скупчването на прилепи в този участък беше над 700 екземпляра. Достигнахме до галерията с „Рисунките“, но нямаше как да влезем поне на този етап. Знаех, че там има доста големи колонии, защото са предпазени от безпокойство. Спомням си, че Яни там изкачи два доста високи комини с големи зали на върха, където вероятно в даден етап обитават големи колонии, съдейки по голямото количество гуано. Според Хели в доста участъци има следи за големи летни местообитания. Следващата „спирка“ беше в северният край на „Концертна зала“. Там точно над туристическата пътека, на подобаваща височина хибернираше следващата прилепна колония. Тук височината не беше толкова голяма и можеха да се направят ясни снимки. След това отново се разделихме и аз и Живко поехме броенето в разни странични участъци. Изкачих се в западния край на „Концертна зала“, но там не намерих колония там. След „Падналия бор“ повече колонии не намерихме, но успяхме да влезем в частите на „Санаториума“, където има един рядко посещаван горен етаж. Докато останалите брояха единичните екземпляри основно малки и големи „подковоноси“ прилепи, успях на „класика“ да се кача и да го проверя. Там от един висок комин прелитаха прилепи. Този комин комуникира някъде с високите части на първата зала на „Санаториума“. Така и не успях да се кача и да ги изброя. На излизане с Рая кривнахме от туристическия път за да надникнем за кратко в частите на „Фиордите“.
 
Бяхме от поне 3 часа в пещерата и вече беше време за излизане. Използвахме за тази цел изхода. На вън ръмеше дъжд и докато се чудим какво ще правим и съзерцавахме „Рабишкото езеро“, Хели се обади и уреди да влезем в галерията с „Рисунките“. Трябваше да се върнем пак през цялата пещера, но такава възможност не се изпуска. В „Концертна зала“ ни очакваше жената, която отговаря за пещерата, доста общителна и добронамерена. Аз и Живко бяхме влизали в този участък, но за останалите беше първо влизане. Нямахме много време за разглеждане. Живко мина напред и ни съобщи, че има огромна колония в залата на „Глинените пирамиди“, намираща се веднага след осветената за туристи част. И наистина, освен жегата и натрапчив мирис на гуано, на тавана имаше огромна колония средни „подковоноси“, която внимателно беше осветена и снимана. Разгледахме този участък до края, но други големи колонии не открихме, но за сметка на това на единственото място където се пълзи, доста се нацапахме в глината и излязохме доста измърляни, като след сериозно проникване в неблагоустроена пещера.
 
Дъждът се беше засилил. Ставаше сумрачно и беше време за почивка и релакс. Топлият душ също свърши своята чудотворна дейност. В ресторанта се очакваше голям купон на голяма група туристи и ние го използвахме само за вечеря. Бяхме прекалено уморени за купонясване и за това се оттеглихме в бунгалото, пихме по бира, Хели и Ради ни дадоха да попълним нужните бумаги по проекта да не губим време и блажено заспахме.
 
На сутринта дъждът не беше спрял. Станахме рано и докато останалите пиеха първото кафе, отидох да намеря пещерата Магура 2. Преди години я показа една местна водачка, за което още съм и благодарен. Пещерата въобще не се намира лесно и доста се лутах по мокрите кари докато я намеря. Снех координати и се върнах за второто кафе. Времето напредваше и трябваше да тръгваме. Входът на пещерата е тесен и се слиза внимателно. След това се попада на ниска, но много широка зала. Преброихме прилепите и Хели, каза, че тази пещера не е зимно местообитание на значителни прилепни колонии. Това не ни попречи обаче с Рая и Живко да я разгледаме. Първо се пъхнахме в една тясна фуния, която след доста гърчав тесняк ни изведе в широка галерия. Наистина както казваше Хинко преди години... „Вижте я тази пещера ако я намерите, няма да съжалявате“. Така и стана има красиви образувания и дори панички с пещерни бисери. Живко се натъкна и на интересни кости, които снима. После намери и продължението. А в него изобилстваха огромни корени тип „бради“ проникнали от повърхността и по които се стичаше вода. В една от последните зали миришеше доста натрапчиво на прилепно гуано и имаше доволно количество по пода. Явно е лятно местообитание. Снимахме, полюбувахме се на красотите и отново на повърхността. Отскочихме и до една старинна кариера в района. След това се прибрахме и започна голямото обличане и стягане на багаж.
 
Следващата спирка трябваше да е пещерата „Мишин камък“ разположена между селата Превала и Горна Лука. Спряхме по описанието, но се оказа, че река „Превалска Огоста“ е силно придошла, а по паянтови мост над нея преминаването е доста опасно. Решихме, че времето е доста напреднало, а една рапидка показваща се от гумата на колата на Васко ни наведе на мисълта, че ще дойдем друг път. В Берковица набързо оправиха гумата и поехме към София, с една спирка на Бучин проход, където седнахме да хапнем в местния ресторант. Освен, че беше вкусно вътре местните жители бяха заформили хубаво тържество с много хора и ведра музика. Какво по-добро от това за завършек на мисия номер три по проекта. Със сигурност пак ще се върнем през лятото в Магурата, там където усещането за настъпващата пролет ни стигна за първи път през тази година.