История на Пещерен клуб “Хеликтит” София

Началото е обикновено! На 18 –ти декември 1963,  туристи и алпинисти от туристическо дружество “Иван Вазов” – София се събират и решават до учредят пещерен клуб към дружеството.  За първи председател на клуба те избират  Георги Арнаудов, за свой секретар Петко Векилов, а за завеждащ учебно спортната дейност – Димитър Иланджиев. С идването на пролетта 18- тината, все още прохождащи, пещерняци „запретват ръкави” и  поемат пътят на изследователите на подземния свят. Първите стъпки са плахи, но участвайки в редица национални експедиции  хората от клуба бързо се приобщават към пещерняшката общност от състава на Републиканската комисия по пещерно дело. Слабостта  им обаче е откриването на нови пещери. Най - активен  в това отношение е Димитър Иланджиев, който много по-рано изявява своята страст – той е пионер в проучванете на пещерата Понора, Голямата и Малката Балабанови пещери край с.Комщица Змеьова дупка. През следващите години  клу

бът проучва пещери около Белоградчишко, Монтанско, Ловешко като успехът сред неговите открития е пропастта Яме-3. Нейните изследователи дават доказателства, че нейната дълбочина е 307 м , която и отрежда 1-во място сред най-дълбоките пещери в България. За съжаление, по различни причини този факт и до днес не е получил потвърждение!

Гордост за клуба е, че в неговите редици е инж. Павел Петров един от основателите на Българското пещерно дружество и изявен пещерен изследовател от зората на организираното пещерно движение в България. Под неговото ръководство вазовци работят в района на карстовия извор Глава Панега с надеждата да открият път към предполагаемата голяма пещерна система.

Още първите стъпки на клуба биват оценени по достойнство от ръководителите на родното пещерно дело и той  бива удостоен със званието “образцов пещерен клуб”. Той е заслужил това, не само като клуб откривател, но и защото сред членовете му има и новатори, които предлагат  нови способи за изваждане на пострадали от пропаст и универсален “колан” за скално катерене и спускане. Съзидателният си  характер пещерняците демонстрират и
подемайки инициативата и отдавайки доброволен труд за изграждане на хижа „Люляка” край с. Беледие хан.

През 1966 г. Д. Иланджиев прави първият си опит да се спусне в легендарната Благова яма край Етрополе, но успява да достигне само 55м дълбочина. През 1967-68 години, с помощта на  В. Гяуров, и други пещерняци от клуба, той преминава 100-метровата граница.

Следващите години бележат постепенно спадане, и дори застой на клубната дейност. Положението се влошава след 1975 г. когато по време на изследването на „Граничарската пропаст” край с.Комщица, загива трагично Янчо Маноилов. До 1980 г. клубът съществува фиктивно. Но тогава започва и съживяването. То става възможно благодарение на 4-ма нашественици” идващи от други софийски клубове. Това са Боян Трантеев „Урвич“, Веселин Мустаков, Ивайло Иванов и Димитър Дишовски „Еделвайс“. Първият от тях бива избран за председател, а учебната дейност е поверена в ръцете на Веселин Мустаков. Нещата потръгват и клуба стремглаво влиза с релсите и намира място сред водещите в страната, приемайки името „Хеликтит” Само за 2 години  биват проучени и картирани са над 150 обекта, като след тях е и дългата 1100- метра пещера Седларката при село Садовец. По-късно хеликтитци захващат систематичното проучване на Карлуковския карстов район, което продължава и до днес. Там, в резултат на усилен труд се осъществяват едни от най-мащабните и интересни открития като най-съществени от тях са тези в „Задъненка”, “Стублишка яма”, прословутата Банковица. Клубът взима участие в Републиканските спортно - технически прегледи, където демонстрира завидна подготовка. Но явно това не е достатъчно за да задоволи изследователските амбиции на пещерняците. Под вещото ръководство на завършилите Минно-геоложки университет Ивайло Иванов и Кирил Данаилов те извършват поредица от научни изследвания с практическа стойност в различни карстови райони – индикаторни опити, геофизични проучвания, геодезични замервания. Част от резултатите се докладвани на международни конференции.

През 1989 година, много от клубните членове са достигнали апогея на своето развитие! За това те решават да се поразшетат извън страната и да изпитат възможностите в 
в по-дълги, дълбоки и сложни пещери извън България. Старта е направен в „Алтайская” – Русия (-240 м) , после идва пропаста “Емилио Комичи” (-747 м). През 1995 г. хеликтци достигат дъното на пропастта “Киевская” (-990 м) в Узбекистан. Същевременно изявени членове на клуба намират място в национални експедиции в чужбина - основно в Албания и Китай.

Успоредно с това, не само продължават, но се и задълбочават и разширяват пещерните проучвания. Клубни членове се включват в проекта за инструментално заснемане с цел съставянето на компютърна карта на пещерата Темната дупка край гара Лакатник съвместно с пещерняците от Пещерен клуб „Черни връх“ с основен вдъхновител инж. Ясен Вучков. Започват проучванията на карстовите район около Черепишкият манастир, Стража планина, Равненско-Клокотишкото плато, Бегличкия дял на Врачанската планина, масива Църни камък, Голяма планина. Клубът се присъединява и към проекта за проучване циркуса Бански Суходол в Пирин. Настойчивостта на „ръчкачите” дава плодове – открити и изследвани са десетки нови пещери като по-големи от тях са Студената – Черепишката пещера при гара Черепиш (634 м 43 м; -16 м, 27 м) и Говора на водата при село Желен (~1.100 м – 71 м). В този период клубът последователно е печели призови места в националният конкурс за най-голямо откритие на годината „инж.Р. Радушев и П .Трантеев” през 2000 и 2002 години.

Наред с изследователската дейност, продължава ежегодното организиране на пещерняшки курсове, което да осигури прилива на „нова кръв” в клубните редици и провеждането на  пролетни и есенни лагери. 1996 г. бележи началото на издаването на клубен бюлетин, който в последствие бива трансформиран в годишник! Горди сме, но същевременно и тъжни, че пещерен клуб „Хеликтит” – София все още е единствения български клуб който има печатен орган и вече е издал 18 поредни  книжки. Издателската дейност обаче не се ограничава с това! Издадени  са още два „Сборника с материали от националната конференция по спелеология” – инициирани и организирана от клуба, книжките „Пещерите на Стража планина”, „Пещерите на Равненско-Клокотишкото плато”. Чрез създадената през 2003 година интернет страница, дейността на клуба става достояние на обществеността и пещерняшкото братство в и извън България.

В годините напред продължава диренето, проучването и документирането на нови пещери в различни краища на Родината. Акцента е върху Карлуковския район, но хеликтитци бележат трайно присъствие във Врачанската планина , включително лакатнишката Темна дупка. Успехите са закономерни! Те идват с откриването на новите части на пещерата Банковица, чието изследване продължава и до днес (4.100 м – 82 м), като има огромна вероятност част от пещерите в района на село Карлуково (Банковица, Задъненка, Темната дупка, Голямата вода, Стублешка яма и др) да бъдат свързани в една от най-дългите пещерни системи в България. Продължена е работата в пещерата Задъненка при село Карлуково и са открити нови части на горният етаж с течаща река и е продължена картировката зад сифоните на първия етаж на пещерата. Открита е пропастта “Хеликит’2006 при село Горно Озирово (20 м – 60 м), новите части в пропастта „Яворец”, при село Зварино (197 м – 151 м), продължението на в Стрешерска яма при село Лютаджик (104 м – 22 м), пещерата Трифалосна при гара Черепиш (~ 400 м), Семова яма при село Миланово (69 м – 58 м), откриването на доста нови части в Темната дупка край Лакатник (~ 7.000 м) както и  пропастта Мижишница град Враца (~ 1.300 м ~ - 250 м), Диневата пещ при село Гинци (~800 м) К. Стоичков съвместно с И. Богомилов ог град Драгоман и А. Христов (бивш член на ПК „Еделвайс“ София) инициира интензивното изследване на пещерите в Краището и на картата на този малко познат и слабо проучен район се появяват десетки нови пещери. Същевременно той полага и началото на клубните спелестологични проучвания (проучвания на изкуствени пещери и изработки). След радостта от големите открития в Банковица, най-щастливите мигове на хеликтитци вероятно са свързани с пробивите в пещерната система №9-11 на Бански Суходол. Упоритостта и усилията на клубовете организатори на експедициите там СПК „Академик” и „Хеликтит”- София и без съмнение всички участници, прогресивно биват възнаграждавани. Най- съществен напредък обаче бе белязан след 2013 година, когато системата „прескочи” 300-метровата дълбочинна граница и вече е с дължина и дълбочина (1.150 м -354 м) и заема 4-то място сред най-дълбоките български пещери. Съставени са нови карти на редица известни пещери; Душника при село Искрец (827 м – 27 м), Чавките при село Миланово, (50 м – 70 м), Свинската дупка при гара Лакатник (383 м + 16 м), Сухата пещера при град Велинград (185 м – 24 м), Шаманската пещера при село Карлуково (400 м – 12 м) и др. В изследването и картирането на голяма част от пещерите участват приятели от пещерните клубове: „Черни връх“ София, СПК „Академик“ София, „Витоша“ София, „Искър“ София, ПКСУ „София“, „Под ръба“ Церово, УСК „Лабиринт“ Червен бряг, и др. Благодарение на Ив. Алексиев и Тр. Василев, клуба  осъществи и първите си пещерно водолазни проучвания. Премиери в сифоните на пещерите Крачимирско врело при село Стакевци, Лепеница при град Ракитово, Езерото при село Бресте, Shpella Soponik Албания. Хеликтитци се включват активно и в прояви организирани в България от федерацията и  други пещерни клубове като с това дадоха своят принос към всеобщото проучване на пещерите у нас. Отделно от това, (благодарение на Михаил Хаджитодоров) клубът съвместно с Биологически факултет при СУ “Св. Климент Охридски”, Институт по микробиология и Геологическият институт при  БАН участва в изпълнението на проекта „Mикробно разнообразие в българската пещера Магура и опазване на уникалните скални рисунки” финансиран от Националният фонд за научни изследвания. Извършеното е съществено, но един от най-впечатляващите резултати е инструменталното картиране на пещерата и съставянето на нейна 3-мерна карта. Клубни членове, под ръководството на инж. К. Данаилов работят и за инструменталното заснемане на входната зала на Деветашката пещера, която е и най-голямата по площ пещерна зала в страната. Колкото и да ни се иска, тук е невъзможно да се изброят всички райони и отделни пещери, които са били обект на проучване в годините от съществуването на клуба, както и имената на всички проучватели. Важно е обаче да се знае, че усилията и труда на хеликтитци са се материализирал чрез съставянето на пълна документация на  480 пещери, като известна част от тях е на пещери и пропасти проучени в чужбина и основно в  Албания, Гърция, Сърбия, Киргизстан, Турция, Китай и Иран. 

Една от приоритетните дейности на клуба е опазването на пещерите и не малко е направено в тази насока. За съжаление, повечето инициативи се случват пост фактум, когато клубни членове са се натъкнали на нередности и търсят начин да ги отстранят. Важна крачка към решаването на проблеми от такъв характер и създаването към клубният сайт  интерактивната база данни „Застрашени пещери”. Включихме се в акции за почистване на пещери и карстови райони – Лакатник, Боснек, Карлуково, Ракитово. Клубни членове участваха активно в националните екологични сборове „Картали”. Няколко клубни членове бяха основатели и активни участници в Комисията по опазване на карста и пещерите при БФСп. Осъществено е и сътрудничество и с една от най-големите НПО организации в областа на природозащитата Българско Дружество за Защита на Птиците – БДЗП.

Едва ли е възможно да се пропусне международната дейност. В последните години тя е доста интензивна и eнасочена в три области – организиране и участие в изследователски експедиции; участие в прояви със спортно-техническа насоченост и познавателна насоченост; участие в спелеоложки сборове, конференции, конгреси и научни форуми.

В първата група се вписват прояви обхващащи Албания, Гърция, Сърбия, Киргизстан, Китай, Турция и Иран места, където бяха направени пионерски открития. Спортните спускания се ограничават с експедицията в Проватина – Гърция, (- 407 м, слизане до дъното, участници от клуба; Л. Маринов, К. Данаилов, Ц. Паров, Д. Дишовски), Сарма – Абхазия (- 1830 м, слизане до тогавашното дъно – 1530 м, участник от клуба Павлин Димитров) и Гуфр Берже – Франция (- 1122 м слизане до – 640 м, участници от клеба Живко Петров и Мартина Колева), участник от клуба Павлин Димитров но „туристически”и учебни посещения в малки и големи дупки се осъществяват в Гърция, Косово, Македония, Румъния, Турция, Сърбия, Словения, Словакия, Унгария, Украйна, Франция, Черна гора, Чехия и Швейцария.

През 2000г. и 2002 г. клубни членове участват в “Международен младежки лагер” – Швабски Алпи, Германия.

Дълъг е списъкът на спелеофорумите в които са участвали клубни членове и където са представили с доклади клуба и косвено българското пещернячество.

Посетени са всичките 6 Балкански пещерни сборове, няколко годишни срещи на гръцките спелеолози, Европейските спелеофоруми във Великобритания, Испания, Италия, Унгария, Франция, конгреси на Румънската и Украинската спелеоложки общности, конференции в Русия, Сърбия, Турция и Босна и Херцеговина!

В краят на 2014 година след решение на ОС, клуба прекратява членството си в Българската федерация по спелеология.

Дълги години членове на клуба подпомагат и участват в доброволния Аварийно Спасителен Отряд за спасяване в пещери и пропасти към БФСп. Най-деен в това отношение е Веселин Мустаков който има и дълга професионална кариера в спасяването и Гражданска защита.

В различни периоди от време към клуба се пресъединяват членове от други клубове; „Черни връх“, София Урвич“ София, „Еделвайс“ София, СПК „Академик“ София, „Витоша“ София, ПКСУ „София“ София, „Искър“ София, „Стрешеро“ Враца, „Под ръба“ Церово и др. Други пък членове напускат в посока СПК „Академик“ София, ПКСУ „София“ , „Под ръба“ Церово и др.

Изкарали курсът за пещерняк в нашия клуб създават церовския пещерен клуб„Под ръба“. Клулните членове; А. Жалов и К. Стоичков обучават пещерняци в Ракитово и подпомагат за създаването на клуб по-късно преименовал се в клон на БПД. По инициатива на Г. Колев и с помощтта на К. Стоичков е създаден и Ученически спелео клуб „Лабиринт“ в гр. Червен бряг. Осъществени са няколко съвместни експедиции и лагери с ученици, част от които изкарват курс за пещерняци. Членове на клуба са в основата на създаването на нова пещерна организация Българско Пещерно Дружество.

И все пак нищо не се случва само. Зад всичко изброено стоят имената на хора – някой от които са водели четата, а други са изпълнявали ролята на мравки-работнички. Едва ли е възможно да се посочат всички, които по един или друг начин са допринесли за израстването и развитието на клуба в неговата 50-годишна история, но преди всички следва да се изтъкнат имената председателите – Георги Арнаудов, Любомир Ангелов, Марин Маринов, Боян Трантеев, Венко Мустаков, Веселин Дробенов, Живко Петров, Иван Петров и Константин Стоичков. Безспорно трябва отново да споменем името на Д. Иланджиев, както и на някой от по-изявените „мотори” на клуба в лицето на Веселин Мустаков, Кирил Данаилов, Ивайло Иванов, Николай Свещаров, Димитър Дишовски, Илия Вашев, Иван Алексиев, Алексей Жалов, който се вля в редиците на хеликтитци едва през 1995 г., и разбира се на момчетата от „по- младата” генерация Яни Макулев, Христо Христов (Мамута), Живко Петров, Константин Стоичков, Иван Петров, Константин Касабов, Павлин Димитров (Папи), Венцислав Иванов и др.

Много сме – силни сме, скандираха някога. През изминалите  години клубът никога не бил многоброен, но е бил относително силен,за да извърши множество смислени  дела, които да защитят доброто му името,  а и да са в полза родното пещернячество.

Зад изнесените факти и данни не става нито дума за трудностите, болките и усилията, които са го съпътствали в пътят му, нито пък за радостите му, когато е вървял напред или разочарованията, когато не е успявал да постигне желаното толкова бързо и лесно, колкото му се е искало. Каквото и да се каже, тези неща са неизбежни, но важното е, че въпреки трудностите и превратностите на времето клуб „Хеликтит” – София го има и неговите предишни и настоящи членове посрещнаха през 2013 година 50 –годишният му юбилей с горно вдигната глава.

За многая лета хеликтитци!

Алексей Жалов.

допълнения Константин Стоичков.