Изследване и посещение на пещери, пропасти и скални обители на Шуменското плато

Шуменски карстов район №107 (Според районирането на пещерите в България Вл.П о п о в, 1976).Вобхвата на този районса платата Шуменско и Фисек.

Шуменското плато е разположено в Североизточна България и е с дьговидно извита орогенна дъга на тъй наречената „куфарна дрьжка", с географски координати 26°18'- 27"02' и.г.д. ч 43С12'-43:20 с.г.д. Формираное структурно в края на палеогена и се намира между долините на р.Голяма Камчия и левия й приток р. Врана (от юг и югоизток); р. Новоселска (от северозапад) ляв приток на р. Пакоша, вливаща се в р. Врана; р. Мадара (от североизток) и десния и приток р. Стража (от север) с Лозевска река (от североизток). Източна граница на Шуменското плато е Теке дере. Тясната и дълбока седловина Терезията (384,6 м н.в.), разположена на северозапад между върховете Търновтабия (502 м н.в.) и Яньклък (464,5 м н.в.) свързва платото с конусообразното възвишение Фисека (420 м н.в.) В тези граници Шуменското плато заема площ 732 м'. От тази повърхност около 182 м'е окарстена. Горната част на платото има хълмисто-равнинен характер и е леко наклонено на югоизток и се очертава от изохипса 450 м. Най-високата му точка е разположена в северозападната му част - вр. Търновтабия (502 м н.в.), Средната относителна височина на платото над околните долинни понижения и полета е между 200 - 300 м от север и 350 • 400 м от юг. Има стръмни склонове, а релефа на окарстената част горе на платото е равнинен покрит с гора от бук, габър и дъб. Окарстената част заема централната източна част на платото. Същата е осеяна с по-големи и по-малки губилища на вода. Шуменското плато е изтеглено в посока изток - запад. На изток склоновете се надвесват над гр. Шумен, а от юг - към квартал Дивдядово и селата Хан Крум, Троица, Осмар и Кочево. Западно от платото е с, Черенча, а на север - селата Градище и Лозево.


Шуменското плато е изградено от кредни седиментни скали (Цанков, 1930; Маринов. 1934 и ар.) на места покрити от палеогенски и кватернерни езерно-блатни и речни отложения. В геоисторическото си развитие то се формира като плитка съставна синклинална структура. Тя е изградена от 11 карбонатно-силматни свити (Йолкичев, 1986.1987.1989). Шапката на платото е образувана от дебели 40 до 50 м органогенни варовици (горна креда), които имат бяп. бледожълт или сив цвят. Те са били подложени на интензивно окарстяване и са основен колектор на карстови води. Под тях лежат ценоман-туронски пясьчници и мергели (средна дебелина 20 - 30 м), които се явяват относителен водоупор на карстовите води. Пясъчниците лежат върху пъстра формация от мергели, пясъчници и варовици. Основата на платото представлява дебели над 500 м пластове от долнокредни мергели. Тя се явява регионален водоупор на цялото плато. Под нея залягат го р ноюрско-долнокредни карбонатни скали с различна степен на окарстеност и водонаситеност с карстови води с юрско-долнокреден произход. Тези скали от горния комплекс, обаче, нямат повърхностни разкрития в района и са достигнати само по сондажен път.

 

Най-забележителни тук са пещерата “Зандана” (2220 м.) и пропастната пещера“Тайните понори”(дълб. -115 м. и дълж. 1283 м.). В цялата му периферия и в обособените долинни склонове в скални разкрития са оформени десетки скални обители, които са изключително интересни и са с културно-историческа стойност.

 

През годините клубни членове се включват в различни експедиции за изследване и картиране на пещерите, пропастите и скалните обители на територията на Шуменското плато. Провеждат се няколко прониквания в пропастната пещера “Тайните понори”, пещерата „Находка 13“ и др.

 

Литература:

- Скални манастири по „Шуменското плато”. Дирекция Национален парк „Шуменско плато”. Шумен 2001 г.

- Ангелова Д, П. Стефанов, А. Бендерев. 1999 г. Неотектоника и геодинамично развитие на „Шуменското плато”- сборник резюмета от юбилена научна конференция „50 години системно и кондиционно геоложко картиране” България -25-26.1999.София,5

Йолкичев,Н. 1989. Стратиграфия на епиконтиненталния тип горна креда б България. Изд. Соф Унив. „Св. Кл. Охридски” София 184.

- М. Мирчева, З. Илиев- 40 години пещерен клуб в град Шумен. 1961-2001.

Показани са от 1 до 1 от общо 1 резултата

Шумен 1996

Свилен Делчев.
Базата на САК "Хадес" Шумен, на Шуменското плато.
Шуменската крепост.

 Експедицията, проведена през септември 1996 г. На Шуменското плато привлече пещерняци от цялата страна. Представители от нашия клуб бяхме аз-Свилен Делчев и Катерина Колева. Целта на експедицията беше цялостно проучване и достигане (след толкова години) до края на безкрайно интересната пропастна пещера „Тайните понори“.

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.